Новокаменната епоха, наричана още неолитна, е съвсем нов етап от живота на човека и той се свързва преди всичко с уседналия начин на живот. По време на т. нар. “неолитна революция” човекът одомашнява някои зърнени растения и опитомява някои диви животни. По този начин вместо да присвоява природните продукти, той започва сам да си произвежда храна. Опознаването от човека на земеделието и скотовъдството води своето начало още от Х-ІХ хил. пр. Хр. от Централна и Мала Азия. Обработката на земята там се основава на напояването и развитието й е свързано със строежа на множество канали. В днешните български земи обаче местата за отглеждането на примитивните зърнени храни - еднозърнеста и двузърнеста пшеница - не са имали нужда от напояване поради подходящи заливни места и по-влажен климат. Тези предимства бързо са осъзнати от малоазийските колонисти, появили се на територията на днешна България в края на VІІ хил. пр. Хр. Важна роля в живота на човека започва да играе и първият изкуствено добит материал - керамиката. Благодарение на нея древните хора получават възможност да съхраняват значителни количества храна и да обогатят менюто си с разнообразно приготвени ястия.
Особеностите в развитието на неолитната епоха във Варненско са няколко, но основното си остава това, че тук земеделието и скотовъдството идват малко по-късно, отколкото в Тракия и селищата нямат такива внушителни размери като селищните могили там. Навярно по поречието на Тунджа и оттам по р. Камчия първите земеделци са се спрели около дн. район на с. Аспарухово и гр. Дългопол. Тук са проучени най-ранните селища на уседнали земеделци във Варненско - при с. Бояна, с. Голямо Делчево и м. Балкузу. Селището край с. Голямо Делчево (сега на дъното на язовир Цонево) е проучено изцяло. То се датира в ранния неолит (началото на VІ хил. пр. Хр.). Състои се от седем полувкопани, сравнително компактно разположени жилищата. Обитателите му са използвали съдове със сферична форма, цилиндрични чаши, гърнета с дебели дъна и др. Използваните от тях сечива - и най-вече брадвите - са сравнително обемисти и тежки.
Следи от човека през средния неолит (средата на VІ хил. пр. Хр.) има в селищната могила в солниците на гр. Провадия. Досега източно от тази зона във Варненско не са открити следи от човека през неолита.
От времето на късния неолит (края на VІ хил. пр. Хр.) е проучено голямо селище в местността Усое край с. Аспарухово. Както и през раннонеолитната епоха, жилищата са полувкопани в земята. Една от землянките вероятно е била използвана като светилище - за това говорят откритите в нея култови съоръжения с животински и човешки черепи. Керамиката е била украсявана с канелюри, по-късно заменени от набождания.
Нещо важно за праисторията на Варненско е сравнително малкият брой селищни могили. Досега са известни селищните могили до с. Сава - отчасти изследвана от Милко Мирчев и Димитър Златарски; с. Голямо Делчево - изцяло проучена и публикувана от проф. Хенриета Тодорова; до с. Цонево, до с. Баново, с. Левски - сондажи и теренни обхождания са правени от Ара Маргос, с. Комунари, до гр. Провадия - солниците, до с. Садово. Обитавенето им (с изключение на могилите край Голямо Делчево и Провадия) започва през каменномедната епоха - специфична характеристика на селищните могили в Североизточна България (в Южна България, например, натрупването на могилите започва още през ранния неолит). Друг важен момент за изследванията на неолита и енеолита във Варненско е липсата на каквито и да е селища по поречието на р. Камчия след сливането на Голяма и Луда Камчия - нито селищни могили, нито открити или други поселения.