Единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през следващата епоха - среднокаменната или мезолита, обхващаща времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр. е местността Побитите камъни до Варна. Сред пясъците на няколко от групите - Централна, Баново, Слънчево са намерени множество специфични кремъчни сечива (микролити) и много отцепи - отпадъци от производството им. Археологът Ара Маргос в продължение на повече от 20 години извършва събирателска работа в този район. Така той става притежател на една от най-големите колекции от микролити и отцепи от мезолитната епоха в Югоизточна Европа- над 12 500 предмета, сред които и няколко десетки напълно запазени сечива.
Микролитите са свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали - дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели, което доказва използването на лъка. Откриването му има голямо значение и изиграва важна роля в оцеляването на човека, тъй като в резултат от затоплянето на климата, едрите животни, които са били дотогава обект на лов, се преместват на север, в по-благоприятните за тях условия. Човекът е бил принуден да ловува по-дребен и пъргав дивеч - птици и малки животни. С лъка той вече може да ги убива от сравнително по-голямо разстояние, отколкото с копие или държано с ръка оръжие. Човекът все още не е уседнал и няма постоянно жилище. Той се занимавал с лов, риболов и събирателство и се премества на различни места след животните или след като в района на обитаване намалявало богатството от растителна храна - плодове и корени.