Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха (V хил. пр. Хр.) във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия. Следващият важен елемент са подходящите условия във дн. Варненски езера - тогава морски залив - като място за отсядане и за връзки по вода. Не на последно място по значение има и разположението на Варненския район като място на среща със степните народи. Естественият избор на Варненските езера за център на едно земеделско-скотовъдно общество е най-вече близостта със степите и населението им в онези времена. Земите северно от Варна са онази контактна зона на уседналите земеделци и скотовъдци с номадите, онзи кръстопът на размяна на предмети, идеи и вярвания. Със степните народи навярно е бил осъществяван и значителен обмен, което допринася в немалка степен за бързото икономическо развитие на местното общество. Варна е най-южната допирна точка с тези народи.
Медта, добивана около Стара Загора във вид на руда или (по-вероятно) полуфабрикат пристига в района на езерата, където се извършва окончателната й преработка и изработка на сечива и украшения.
Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха (първата половина на V хил. пр. Хр.) има само едно ниво в могилата при с. Голямо Делчево. В селищната могила при с. Сава обаче тя е добре представена. По името на този обект е наречена и ранноенеолитната археологическа култура Сава, чийто ареал на разпространение обхваща целия Варненски край. Финалът й е засвидетелстван през средната каменномедна епоха от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево и с. Сава, както и от няколко проучени гробове край северния бряг на Варненското езеро.
През каменномедната епоха климатът е по-мек и местното население започва да строи наземни жилища от забити в земята колове и обмазан с глина плет. Откритите предмети от ранния енеолит се характеризират с типични за епохата белези. Така например сечивата от камък - брадви и тесли, са по-дебели в средата или около отвора. Керамиката се отличава с инкрустираните шахматни елементи, врязани геометрични мотиви, запълвани с бяла и червена боя. Често срещани през този период са съдовете с форма на разцъфнало лале и коничните паници. Срещат се и големи, богато украсени зърнохранилища. Често се намират глинени и костни антропоморфни и зооморфни изображения. По-рядка находка са накитите - гривни, гердани и др., направени от черупките на средиземноморските мекотели Спондилус и Денталиум.
Селищната структура на района все още не добре известна и за средния енеолит (средата на V хил. пр. Хр.). Най-сериозни сведения за периода ни дават разкопките на селището в местността Корията край Суворово. Проучените там жилища са с големи размери, а при строежа им са използвани и камъни. В едно от тях са намерени около 65 различни по форма и големина съдове, което надхвърля представите ни за едно обикновено за времето домакинство. Очевидно става дума или за занаятчийско семейство на грънчар, или за жилище на местен вожд. Сред битовата керамика се срещат кухи подставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранно- и средноенеолитната епоха. Следи, освен споменатите гробове, които са на около 15 м над съвременното морско ниво, има, но винаги по околните височини. Като най-вероятно обяснение може да се приеме, че нивото на морето тогава е било по-високо - нещо, което не е доказано по друг начин досега. По-високото морско равнище в долината на Камчия може да се приеме и като обяснение за липсата на селища близо до бреговете в лонгозната, ниска част на този район.
Находките от средноенеолитните гробове при Варна заемат особено място. Там при строителни работи са били разрушени два гроба и един е проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранните изкопни работи да са унищожени. Проученият гроб (№ 3) дава ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състои от около 1 000 предмета, сред които почти половината са от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус. Такова богатството е непознато дотогава. Сред мънистата от малахит са открити и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега. Медните гривни и пръстен свидетелстват не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че през ранния етап на металургията от мед са правени накити, а медните сечива започват да се произвеждат през по-късен етап.
Този гроб е проучен по-късно от късноенеолитния Варненски некропол, намиращ се на около 2 км източно. Съставът на инвентара и разположението му в ямата обаче бележат голяма прилика с неговите гробове със скелети в изпънато положение по гърб. Направената графична антропологическа възстановка на лицето на погребания показа удивителна прилика с този от гроб № 43 на късноенеолитния некропол. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и фактът, че поради консервативността на погребалния ритуал в него твърде бавно се отразяват промените в ежедневието, може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е започнал още по-рано, в началото на каменномедната епоха.
Истинският подем в развитието на района настъпва през късната енеолитна епоха. Тогава населението на Варненския край достига разцвета си. Неговите материални възможности и духовен живот дотолкова се различават от тези на съседите, че това дава основание на някои учени да обособят самостоятелна късноенеолитна археологическа култура, наречена Варна. Сведения за епохата черпим от проучената изцяло селищна могила с некропол при с. Голямо Делчево, селищните могили при с. Сава, с. Комунари, с. Левски и солниците край гр. Провадия. Изследван е значителен брой гробове в некропола край гр. Девня и най-вече Варненския късноенеолитен некропол. Във Варненския археологически музей се съхраняват и гробни дарове от случайно открити гробове край пощата на курорта “Св. Св. Константин и Елена”, на територията на двореца Евксиноград и местността Кокодива край Варна. Най-многобройни и все още непубликувани обаче са находките от тази епоха, намерени в т. нар. наколни селища.