ДВЕ РАННОХРИСТИЯНСКИ МОЗАЙКИ С ИЗТОЧНИ МОТИВИ ОТ ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ РАННОХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА В МЕСТНОСТТА ДЖАНАВАРА КРАЙ ВАРНА Александър Минчев

I. ПОДОВИ МОЗАЙКИ ОТ РАННОХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА В МЕСТНОСТТА ДЖАНАВАРА КРАЙ ВАРНА
Една от най-интересните ранно християнски църкви в България е открита в м. Джанавара (Джанавар-тепе) край град Варна. Тя е проучвана през 1915 и 1919 г. от Х. Шкорпил и К. Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Х. Шкорпил, който е бил основната фигура при тези разкопки, тя е останала непубликувана. Сравнително пълно описание на сградата, но с много малко и твърде общи данни за мозайките вероятно поради отсъствието на К. Шкорпил при разкриването им има в неговия неиздаден труд "Християнски паметници от България". Кратко описание на църквата и план той е предоставил на В. Иванова, която ги публикува в своята студия за ранната църковна архитектура в България. Тези данни, както и датировката на К. Шкорпил, след това се повтарят безкритично от повечето изследователи, които се занимават с нея . Поради липсата на всякаква документация, рисунки или точно описание на мозайките (освен няколко не много качествени и останали и до днес необнародвани снимки от времето на разкопките на някои помещения) обикновено за тях само се споменава в някои публикации, че съществуват. За да могат да станат достояние на науката, да се изясни оформлението и съвременното им състояние, авторът проведе частични разкопки на църквата в м. Джанавара. През 1997 г. на североизточното помещение, при което се документира пълно и се направи консервационно укрепване на мозайката, и през 1999 г. сондажно в югоизточното и югозападното, където разкритите части бяха описани и фотографирани. Поради липса на средства за консервация там проучванията не се извършиха в целите помещения.
Църквата се намира на 4 км югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Сградата има уникален за българските земи план.

Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада.
Дължината й е 31 м, а ширината - 28 м, с дебелина на стените на наоса 2,5 м. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни.

Дебелината на стените им е също твърде голяма - 1,9 м. Северозападното помещение е кръщелня (баптистерий) с кръстовидна писцина в средата, със стъпала и е имала останки от облицовка с мраморни плочи. Източните помещения са играели вероятно ролята на пастофории - дяконикон и протезис. Те са били двуетажни и вторите им етажи са играели същевременно ролята на солидни отбранителни кули. Достъпът до тях е ставал чрез специално изградени в източната стена край апсидата кръгли помещения с вити зидани стълби, водещи към втория етаж на всяка кула (виж плана - обр. 1). Вероятно от тях по галерии, разположени в горната част на широките надлъжни стени на наоса, се е достигало до подобни кули, разположени на втория етаж над западните помещения, в които няма данни за вътрешни стълби. Всички помещения имат характерна особеност правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България.
Полукръглата апсида на църквата е също изключение. Тя е вградена в източната стена нещо необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а отпред бема. Бемата е била отделена с мраморна олтарна преграда, от която сега са запазени само основните камъни. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон.

При разкопките на братя Шкорпил е била открита основата му, също от мрамор, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан много възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже. Пред олтара, в специално иззидана под пода скришница, е открит уникален комплект от мощехранителници.

Те са три: мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга .
Долните части от стените на църквата са били покрити с мраморна облицовка, а над тях е имало солидна мазилка със стенописи, от които са открити само миниатюрни късчета в синьо, зелено, червено, черно и бяло, но няма данни за фигурална живопис. Подовете на централния кораб, олтара и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи, а на останалите три помещения - североизточното, югоизточното и югозападното с добре запазени при откриването им многоцветни мозайки, украсени с геометрични и растителни мотиви. Поради опасност от разрушаване наскоро след разкопаването им мозайките са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети. Църквата е имала от запад портал с колони, от който се излизало в атриум с колонади от север и юг и обща ширина 25 м. Дължината му е неизвестна атриумът не е бил доразкопан или вече е бил силно разрушен в западната си част. Както вече споменах, в архива на К. Шкорпил в БАН и във Варненския археологически музей, както и в семейния архив на сем. Станчеви, има запазени няколко снимки от различни моменти на разкопките, които подпомагат описанието на обекта. През 60-те години на църквата е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките. Те се намират и досега in situ. Общата им площ е значителна -около 120 кв. м, от които са запазени вероятно около 100 кв. м. Те са в сравнително добро състояние, въпреки че на различни места в помещенията има пукнатини и повреди от съвременни иманярски изкопи и от прераснали корени на растения. Частична консервация - почистване, укрепване и бордиране е направена само на мозайката в североизточното помещение през 1997 г.

Мозайките са изработени в техника оpus tesselatum от кубчета с размери 0,6 х 1 х 1 см, 1,2 х 1,5 х 1,5 см до 2 х 2,5 х 2 см. Използвани са бял, зелен, черен, червен и жълт цвят. Белите кубчета са от мрамор или мраморизиран варовик, черните и червените - от варовик, а зелените и жълтите - вероятно от шисти или туфи. Основата е много солидна - с дебелина 40 см. Най-отдолу е дренажният пласт от добре уплътнени средно големи варовикови камъни (10-12 см) без хоросан. Следва пласт с дебелина 20 см от големи 20-25 см помени камъни, свързани с червен хоросан и 6 см грубо загладен отгоре изравнителен пласт от същия хоросан и едро очукани тухли, но с добавки от малки късчета мрамор и дори мозаечни кубчета. Най-отгоре има тънък 3-4 см пласт от розов хоросан от гасена вар със ситно очукани тухли и пясък, върху който много плътно и равно са подредени камъчетата на мозайките.

1. Подова мозайка в североизточното помещение
Мозайката в североизточното помещение е с размери: дължина 7,60 м и ширина 5,70 м, като в ъглите помещението има правоъгълни отстъпи на­вътре. Тя има бордюр с ширина 80 см, на който са изобразени на бял фон преплетени лози с листа и гроздове, излизащи от съдове (?). Те наподобяват силно схематизирани вази от стилизирана акантова зеленина, част от която е и около тях . Акантите са очертани с жълто, а върховете на листата им са червени. Вазите са разположени по две в два срещуположни ъгъла - североизточния и югозападния, а около тях фонът е жълт. Между вазите в североизточния ъгъл, разположени съответно на източната и северната стена, има връзка от къса бръшлянова вейка с листа, а в югозападния основите им почти се допират.

Гроздовете на лозите са разноцветни, в ярки тоналности и са разположени по един-два, предимно в образуваните при преплитането на лозите неправилни елипси. Лозниците завършват по върховете със сърцевидно завити краища . Вейките на лозите и част от листата са подчертани с два цвята - зелен и червен. Бръшляновите листенца са зелени или червени, със зелени кантове, а лозовите обикновено са разделени по вертикалата на зелена и червена половина. След бордюра има две тънки рамки, широки по 5 см, изработени съответно от жълти и черни кубчета. Следва основната рамка, широка 20 см, която е от цветна плетеница на черен фон. Тя е образувана от две ленти: едната - от бяло, червено и черно, ограничена отвътре от втора бяла рамка с ширина 5 см. Следва централното правоъгълно поле, заето с „килим" от пресичащи се осмоъгълници, оформени от издължени, центрирани и различно оцветени шестоъгълници, с квадрат между тях . Мозайката е повредена доста в централното поле и по-малко - по южния и западен бордюр. Сега мозайките са почистени и повредите по тях са укрепени. До северната стена има малка квадратна шахта за отпадни води, оформена предварително (още преди направата на мозайката, която я заобикаля) с мрамор. Тя е извеждала водата от почистването на помещението или миенето на свещениците и утварите извън църквата. Това е ставало през изграден от тухли в северната стена на помещението засводен канал под нивото на пода.
Подобен бордюр на мозайка от България не е познат. Доста близки по начин на представяне са изображенията на лози и гроздове в мозаечно пано от централния кораб на раннохристиянската базилика № 2 в Никополис ад Нестум (недалеч от с. Гърмен, Благоевградско) от края на IV - началото на V в.7 и от частично запазената мозайка в апсидата на базилика № 7 в Пауталия (Кюстендил) от втората половина на V - началото на VI в."
Най-близки по оформление на лозите с двуцветни листа и гроздове с центрирани разноцветни зърна. са някои мозайки от Израел. Едната е пано, изобразяващо ваза с излизащи от нея и пресичащи се кръгово лозници с гроздове, от раннохристиянския манастир „Св. Мартириус" в Ма`але Адумим от първата половина на VI в.9, а втората е подобно пано, но с животни между гроздовете от раннохристиянската базилика „Св. Стефан" в Хорват Беер-Шема, датирана в последната третина на VI в. Подобно третиране на лозници с гроздове, пресичащи се в елипса и стилизирани съдове, поначало е характерно за близкоизточните и северноафрикански мозайки. Тази схема на представяне виждаме например в Тунис, Йордания и Израел. Характерно за тези региони е и изобразяването на лозовите листа в два цвята, разделени по вертикалата им, а на гроздовете - с многоцветни, концентрично очертани зърна. Много специфично за Близкия изток е и оформлението на стилизираните съдове - от акантови листа, от които излизат лозниците.

Същите акантови съдове ги има например в мозайки от базиликите в Бет Шеан (Скитополис), Израел и в Сабрата, Йордания от първата половина на VI в. - времето на император Юстиниан. Мозаечната схема, изобразяваща излизащи от съд и кръгово завити лози, е известна и от Балканите, но в много по-ограничен мащаб - например от базиликата в Лин(Албания) от началото на VI в., от базилика на о. Лесбос (Гърция) от края на V - началото на VI в. и др.
Централното поле на мозайката в североизточното помещение показва, за разлика от украсата на бордюра, една много тривиална геометрична схема. Тя се среща често и в различни варианти в България: в подовата мозайка на гробницата в Хисар от IV в., от „горната" църква „Св. София" в София - VI в.г, от базилика в Кюстендил от втората половина на V - началото на VI в. и др. Добре позната е също в Гърция - сграда в Солун от IV-V в., в Югославия (Сърбия) - базилика в Царичин град от V-VI в. и др. Като цяло мозайката в североизточното помещение е най-сложната и най-представителната в сградата и отговаря на значението на помещението, за което е изработена протезиса на църквата.

2. Подова мозайка в югоизточното помещение
В югоизточното помещение (със същите размери като североизточното) за направата на мозайката са използвани следните цветове: бял (мрамор), червен и охровожълт (керамика), черен и зелен (шистов камък). Тя има широк 85 см бордюр с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с листа и ластари на бял фон. Клонките са черни, а листата - жълти и червени с черен контур (големите и част от малките) и чисто черни (останалите малки). Следва вътрешна рамка с ширина 30 см, очертана с тънки линии (отвън - черна, а отвътре - черна и зелена) и украса от червени стъпаловидни триъгълници на бял фон с върховете навън. Централното правоъгълно поле е с размери 5,30 х 3,40 м. То е украсено от очертани с черно пресичащи се кръгове с диаметър 66 см, които образуват четирилистни оформят разноцветни ромбове с конкавни стени, центрирани с различни по големина и цвят по-малки ромбчета. Те са разноцветни - редуват се (разположени по диагонал) жълти, с малък бял ромб в зелен контур в средата и червени, с бял или в бяло и жълто малък ромб в средата. При откриването й мозайката е била изцяло запазена , но сега е повредена частично от по-късни изкопи в централното поле и по-малко по бордюра край южната стена. Част от зелените и черни шистови камъчета също са силно изтрити.

Тази доста семпла като схема мозайка прави впечатление главно със съчетанието и яркостта на цветовете си. Мотивът на бордюра - бръшлянови клонки, е един от най-разпространените в мозаечното изкуство на античността . Често срещана е и украсата на централното поле - ще спомена само някои мозайки от България: в Пловдив - сграда на Джамбаз тепе, вероятно от IV-V в., в базиликата при Младежкия дом в Сандански от V-VI в.а, от непубликувана резиденция в Августа Траяна (Стара Загора) от IV-V в. и др.

3. Подова мозайка в югозападното помещение
Югозападното помещение на църквата, както и северозападното - кръщелнята, е с почти квадратна форма - с дължина 6,40 м и ширина 6,10 м. Използвана е същата цветова гама за камъчетата: бяло (мрамор), червено и жълто (варовик), черно и зелено (шисти или туфи). Мозайката в него има също, както и в югоизточното, бордюр с ширина 85 см с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с ластари на бял фон, но с големи зелени и чер­вени листа. Същата е и украсата на вътрешната рамка с ширина 19 см -червени стъпаловидни триъгълници, насочени навън. Тя е ограничена от три по-тьнки линии: отвън - черна (8 см), а отвътре - бяла и зелена (по 9 см всяка). Централното правоъгълно поле с размери 3,80 м х 3,50 м е заето от шахматен мотив - редуващи се правоъгълници с размери 35 х 30 см31. Подредбата им по цветове е: червено-зелено/бяло/червено и на следващия ред - бяло/червено/жълто (Обр. 10). Ако съдим по следите от съвременни изкопи, тази мозайка сега също е частично повредена в централното поле и южния бордюр, а е била изцяло запазена. Повечето зелени камъчета и част от черните са силно или напълно изтрити от ерозията. Няма направена консервация.
Мотивът на бордюра на тази мозайка повтаря този в югоизточното по­мещение, но тук листата са в различен цвят - зелени и червени, което й придава особена живописност. За цялостното впечатление на празнична пъстрота допринася много и централното поле, заето от повтарящ се трицветен шахматен мотив. Въпреки тези скромни орнаменти, майсторът мозаист е успял да внуши усещането за ярък и пъстроцветен килим, като е подбрал отлично съчетанието на цветовете. Шахматни мотиви са известни от мозайки в Хърватска: от базиликата на Раб - VI в. и от една вила урбана в Солин от V в.зг; от Италия: „Базиликата на Св. Апостоли" в Равена - втората половина на V - началото на VI в. и от античната катедрала в Парма - края на !У-У в.; както и в Гърция: базиликата „Олунтос" на о. Крит от края на V в., от Солун - сграда на ул. „Олимпиадос" от края на IV - началото на V в., от помещение на ул. „Сократус" от края на IV в. и други.
Мозайките от църквата в м. Джанавара имат много стабилна основа, изработена еднакво във всички помещения, и отлично качеството на направата, което ги е запазило сравнително добре въпреки вековете и съвременните вандализми. Това показва, че те не са правени „на парче", а са резултат от цялостен и добре обмислен план. Дали са творба на един или на няколко майстора, е трудно да се каже, но ако съдим по орнаменталния бордюр, който е единствен засега на Балканите, твърде е вероятно оформлението на североизточното помещение да е дело на майстор-мозаист, поканен за целта от Изтока. С Близкия Изток - и по-точно със Сиро-Палестинския регион се свързва църквата от всички автори, които са се зани­мавали с нейната архитектура. Най-близкият паралел на нейния план за­сега също е в този регион - Израел - църквата в Хорват Берашот, датирана в средата на VI в.38, и може би там трябва да се търси произходът на строителите й и авторът на мозайките. Наличието на значителна колония от преселници от антична Сирия в Одесос, особено през X-XI в., е засвидетелствано отдавна с много надгробни паметници, включително и на църковни служители. Вероятно такъв преселник е бил и погребаният под амвона заедно с ценни християнски реликви възрастен мъж. Може да се предположи, че той е бил висш свещеник и (или) ктитор на църквата, за когото е изградена и специална гробница на най- централното място

По всичко изглежда, че трябва вече да се отхвърли досегашната обща датировка в V-VI в. за църквата в м. Джанавара. Тя е построена най-вероятно през първата половина на VI в. Основания за това са посочените характерни особености в мотивите на бордюра от североизточното помещение, които се срещат почти изключително по мозайки от това време. Един капител, вероятно от колонадата на атриума, а сега поставен върху гроба на Х. Шкорпил край разкопките, . Така е датиран друг капител със същата украса от Варненския археологически музей.Макар и общо взето семпли като украса, мозайките на църквата са чудесно допълнение към уникалната и архитектура. Те разширяват като мотиви и разнообразяват паметниците на раннохристиянсткото мозаечно изкуство от VI в. в българските земи. С настоящата публикация раннохристиянстката църква в местността Джанавара най-после се представя в сравнително пълен вид пред научния свят.