Горски територии
Много малък е делът на горските територии - само 12,1% при средно за страната 34%. При това този процент се дължи главно на полезащитните горски пояси, докато делът на същинските гори е много нисък- главно по поречията на р. Суха река. и р. Батова.
 

Урбанизирани територии
Териториите на населените места и други урбанизирани територии заемат 5,5%, което е близко до средното за страната - 5%. Това се дължи най-вече на наличието на големия град Добрич и големият брой населени места - общо 215.
 

Нарушени територии
Сравнително малък е делът на нарушените територии и непригодните земи - 0,9% при средно за страната 2,6%. Това се дължи на малкия дял на непригодните земи в областта, а също и на факта, че в баланса на територията като такива са включени само видимо нарушени земи като кариери, рудници, депа за отпадъци и непригодните земи, а не са включени силно замърсените и ерозирали земи. Наблюдава се на места замърсяване на земеделските земи от продължителната в близкото минало употреба на изкуствени торове и пестициди, както и от експлоатацията на нефтените и газови и от сондажни работи находища в община Шабла.

Водни ресурси
Областта е много бедна на водни ресурси, които заемат едва 0,3% при средно за страната 2%. и се дължи геолого-географските фактори. От по значимите реки през територията на област Добрич протичат р.Суха река и р. Батова, разположени са езерата Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско. Създадените в миналото напоителни системи в общините Шабла и Каварна почти не функционират поради високата цена на водата, промените в поземлената собственост и занемаряването на съоръженията. 
 
 

Почвени ресурси, флора, гори

Районът обхваща част от добруджанския почвен район. Югозападната му граница минава по линията Балчик- Добрич, на изток районът граничи с Черно море, а на север с държавната граница с Румъния.
По характера на релефа районът е равнинен, слабо вълнообразен, нарязан от дълбоки суходолия. Климатичните условия на добруджанския район са континентално степни. В резултат на вековната дейност на човека, съществуващите някога тук гори са изчезнали и се е създал безлесен ландшафт.
В разпространението на черноземите в добруджанския район се наблюдава известна хоризонтална зоналност, подобна на зоналността в Дунавската хълмиста равнина (от Дунав към Стара планина). По северната граница са разпространени типични черноземи, а в южна посока преминават слабо излужени и излужени черноземи. Сравнително тясна ивица покрай Румънската граница е заета предимно със средно мощни дълбокомицеларни типични черноземи. От тази ивица на юг се спускат три езика: един непосредствено по Черноморското крайбрежие, друг (най-широкият) - приблизително по западната граница на областта, и трети (най-тесният) - от централната част на ивицата в югозападна посока към Добрич. В комплекс с дълбоко мицеларните типични черноземи или във вид на неголеми петна, се срещат карбонатни и плитко мицеларни типични черноземи. 
Останалата част на Добруджанския почвен район (североизточно от линията Балчик - Добрич) е заета от слабо излужени и излужени черноземи, като преобладават средно мощните видове. Те заемат около 76 % от общата площ и заедно с близките до тях по свойства и генезис дълбокомицеларни типични черноземи, образуват еднородна почвена покривка в Добруджанския почвен район.
В дълбокомицеларните средно мощни типични черноземи, карбонатите са удълбочени от профила и мицела се появява на дълбочина около 40-50 сm. от повърхността на почвата. Мощността на хумусния хоризонт е над 60 сm. Старите орници, които преобладават в този район съдържат 3-4 % хумус в повърхностните хоризонти. Запасът на хумус в еднометровия почвен пласт е също малък (240-450 m./ха.). Почвената структура е разрушена, което се отразява неблагоприятно върху воднофизичните свойства на почвата. Механичният състав на черноземните почви е предимно тежко песъчливо-глинест до леко глинест. По дълбочината на почвения профил механичният състав е еднороден. Площите, заети с типични черноземи представляват стари орници. Те са типични за този район.
Излужените и слабо излужени черноземи имат преобладаващо разпространение в Добруджанския почвен район. Най-разпространени са средно мощните видове. Профилът на тези почви се характеризира с добре оформен хумусен, преходен и карбонатен хоризонт. В сравнение с типичните черноземи в същият почвен район, карбонатите са значително по-удълбочени по профила на излужените и слабо излужените черноземи, по-плитко при слабо излужените и по-дълбоко при излужените. При последните, уплътняването на преходния хоризонт е по-добре изразено. По-дълбокото отлагане на карбонатите и наличността на уплътнен преходен хоризонт при излужените черноземи показват, че почвите, които заемат южните райони, в миналото са се развивали под преобладаващото влияние на лесостепни условия, докато почвите в северните части на района (при типичните черноземи) са се развивали при преобладаващото влияние на степни условия, независимо от това, че сега под влиянието на дейността на човека, целият ландшафт на Добруджанския почвен район, изцяло е степен. Както при излужените, така и при слабо излужените черноземи, в профила се отделя карбонатен мицел с тази разлика, че при излуженитие черноземи, когато карбонатите са измити под 100 сm., карбонатен мицел в профила липсва. Наличността на карбонатен мицел в профила на почвите на Добруджанския почвен район показва, че за този район е характерно съществуването на рязка двуфазност - силно изсъхване и силно овлажняване, което обуславя възможност за капилярно издигане на карбонатния мицел в профила на почвата.
Механичният състав на този вид почви е песъчливо-глинест до леко глинест. В излужената част на профила в преходния хоризонт се развива слабо глинясване. Мощността на хумусния пласт се колебае в едни и същи предели, както в излужените, така и в слабо излужените черноземи (50-80 сm.). Съдържанието на хумус в повърхностните хоризонти на преобладаващите в Добруджа стари орници, е сравнително ниско (3-5 %). Намаляването на хумуса с увеличаване на дълбочината е постепенно. В еднометровия почвен пласт, запасът на хумус се колебае между 250-500 m./ха. Почвеният разтвор има нормален състав.
Структурата на старите орници, излужени черноземи в Добруджа е разпрашена. Количеството на водоустойчивите агрегати в орния пласт се е понижило 2-5 пъти в сравнение с подорния пласт. Благодарение на добрата структура на подорния пласт, водопропускливостта на Добруджанските излужени черноземи е висока и аерацията е добра. Съотношението между хидрологичните константи е благоприятно и именно това обстоятелство създава условия за натрупване в почвата на значителни количества влага.
Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, отчасти и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия. Изграждането на защитни пояси и ограничаването на пашата ограничават и развитието на ветровата ерозия. 
Бонитировката в района е направена по агропочвени групи, според сравнителната оценка на почвите и климата, която се основава на качеството на земите и пригодността им за отглеждане на определени селскостопански култури. Почти цялата територия на района заема втора бонитетна група, което показва че те са добри земи с бонитет от 60 до 80 бала. Земите от шеста бонитетна група (земи от горския фонд) са разположени в сравнително неголеми площи в югозападната част на района. В долната част на поречието на р. Батова се намират много добри земи с бонитет 80 бала. Най-лошите от агротехническа точка земи заемат ивицата, успоредна на черноморския бряг от Балчик до нос Калиакра. Този малък процент на земите е от четвърта бонитетна група (лоши земи) с бонитет 20-40 бала. 
Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е запазила само в онези места, които са по-малко годни за развитието на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета съществуват на мястото на разпространените някога на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габари, брястове, лески и др. Сега преобладават културна и селскостопанска растителност.
На територията на района са разпространени представители на тревните, храстовидни и дървесни видове, някои от които са характерни за крайбрежната част на района, а други са характерни за равнинна Добруджа. Преобладаващият тип гори са смесените широколистни, предимно издънкови, дъбови гори със съпътстващи видове- габър, ясен, липа. Създадени са и много култури от акация, червен дъб, липа и иглолистни. От храстите преобладават предимно дрян, глог, кучи дрян и др. Тревната покривка е гъста, състояща се предимно от житни треви. Територията на "Добруджанска гора" ЕАД е 54 214 ха горски фонд. За България горския фонд е 3 877 000 ха, т.е. в делът на област Добрич е 1,4% от общия за страната горски фонд. Делът на горите в област Добрич към територията на областта е 12% при среден за страната 34% и един от най-ниските за България.