Водните ресурси на територията на област Добрич включват основните видове водоизточници: главно подпочвени води и по-малко реки. Подземните води са важно звено във водния баланс на района. В мизийската платформа пресноводни артезиански басейни и структури са формирани по всички сводове на Северобългарското сводово издигане. В Черноморския склон на свода е развит и по-плитък напорен хоризонт в средноеоценските пясъци.

В южните части неговите води излизат на повърхността и се подхранват пряко от валежните и речните води. На север обаче те се покриват от сармат и льос, а в близост до р. Дунав и от плиоценски и кватернерни алувиални отложения. 
 Най-водообилни са сарматските варовици в Черноморската депресия и Източна Добруджа. В тях се формира напорен грунтов поток с посока движение на изток към Черно море. Този поток се дренира от редица извори край Балчик, Каварна и р. Батова, а също така и подводно от крайбрежните езера и Черно море. 

Справка 

Шабленската тузла: Площта на езерото е около 240 дка и притежава запаси висококачествена лечебна кал от около 200 хил. тона. Калта се характеризира като утаечна лиманна кал, със силикатно-карбонатен кристален скелет и ниско съдържание на гипс. Тя е гъста, черна, пластична и мазна на пипане, със силна миризма на сероводород. Близо до калонаходището при с. Тюленово, при дълбок сондаж е разкрита минерална вода с температура 41 С и дебит 6000 л/мин. Минералната вода се характеризира като хипертермална, хлоридно-натриева, със съдържание на свободен сероводород и метаборна киселина.
 
 
 

Таук-лиман (Птичи залив - комплекс Русалка): Запасите на калонаходището са около 17 хил. тона. Лечебната кал се характеризира като средно сулфидна, високо минерализирана, съдържаща значителни количества хлориди. Налице са бромиди, калциеви и др. йони. В сравнение с останалите калонаходища притежава най-висока концентрация на органични вещества, поради сладководния режим на езерото и активно възпроизводство на водорасли и благоприятните условия за развитие на зоо- и фитопланктон в езерото. Естеството на лечебната кал се приближава към това на карбонатните сапропели. В този смисъл калта у нас е единствена по рода си и има високи физични показатели. Усвояването й се предвижда да бъде главно в сферата на пелоидната /калолечебната/ балнеоестетика (еудермия).
 
 
 
 

Балчишка Тузла: Запасите от кал са около 38 хил. тона и са достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт Тузлата. Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятстват липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат комплекс от разтворими соли. Неблагоприятно влияние оказват варовиците, но поддържането на оптимален водно-солеви режим предотвратява опасността от влошаване качествата на лечебната кал. Калта е с тъмнокафяв до черен цвят, с голяма пластичност, миризма на сероводород, зърнест и фин еднороден строеж. По химически състав се характеризира със смесен карбонатно-силикатен кристаличен скелет със значително съдържание на гипс