Територия: 4 711 кв. км.( 4,24% от територията на Република България)
Обработваема земя: 3 800 206 декара.
Население:  226 345 души. към 31.12.1998г.    (по данни от ТСБ-Добрич)
                      234 845 души  към края на 1999 г.(по данни на служба Гражданска регистрация и административно обслужване / ГРАО/ )
По население областта е на 15 място за страната;
По площ на 8-мо място като е най-голяма в Североизточния регион, а гъстотата е 48 души на кв. км. /доста под средното за страната- 74,2. /

с 215 населени места, от които 6 града. Специфична особеност за областта е наличието на община без административен център на своята територия - община Добрич, в която има само села, и община, съставена само от град- община гр.Добрич с население 111 274 души, което съставлява почти 50% от населението на областта.

Териториална структура на област Добрич

        Географски особености и релеф
Област Добрич попада в най-източната част на Дунавската хълмиста равнина, която от своя страна е най-северната голяма морфографска област от голямото разнообразие на релефа в България. Тя е развита върху Мизийската надстроечна платформа, с по-слаби вътрешни различия в разчленението на релефа.
Дунавската равнина се характеризира с низинен и хълмисто-платовиден релеф и се поделя на три отличаващи се части. В източната част на Дунавската равнина, в обсега на Лудогорието и Добруджа, съвпадаща с темето на Северобългарския плосък свод, релефът придобива хълмисто-платовиден характер с максимални височини до 500 м. За релефа на Добруджа са характерни ниските плата до 150-200 м. височина, развити в областта на стъпалното пропадане към Варненското структурно понижение. Съществуващите притоци на река Дунав са с непостоянен отток като протичат във врязани каньоновидни долини. Характерни са сухите дерета и плоски вододели, които поради литоложки причини имат контрастни ниски стойности на разчленение. В източната си част Добруджанското плато постепенно намалява своята надморска височина и в района на Шабла достига до морското ниво.

           Климатични особености
По своите климатични фактори атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия, районът принадлежи към Източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и климатичния район на Северното Черноморие от Черноморската климатична подобласт на континентално-средиземноморската климатична област.
Климатичните условия тук се доближават до условията на източно-европейския климат, чийто най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима / средната зимна температура е с 2-30 С по-ниска от отговарящата на географската ширина/ и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 220 С и 240 С, като на места достига и 250 С , което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите като лятната им сума надвишава зимната с около 100-150% . Пролетта и есента имат преходен характер като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух годишната сума на валежите е средно между 500-550 мм и това очертава района като един от най-сухите за нашата страна. Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години.
Най важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15-20 км. районът е открит за северните и североизточни ветрове, чиято скорост през зимата достига скорост 15-20 м/сек. 

Метеорологични особености на района

А. Радиационни фактори
Продължителността на слънчевото греене е един от регулиращите фактори за енергетичните условия в системата земна повърхност- атмосфера. Районът се характеризира с добра за България годишна продължителност на слънчевото греене, която е над 2 200 часа / за Добрич- 2 199 ч., за Карвуна - 2 286 ч., за Калиакра - 2 227 ч. / при нормална / 1 550- 1 600 часа/ продължителност на слънчевото греене за температура над 100 С . Сумарната годишна слънчева радиация е също висока 5 400 МJ/м2 , при сумарна слънчева радиация за период на въздуха над 100 С е 4 100 МJ/м2.

Б. Топлинни условия
Географската ширина и надморска височина, на която е разположена област Добрич, осигурява голяма амплитуда в годишния ход на притока на слънчева радиация, което в основни линии определя разликата в топлинното отношение между основните сезони- зима и лято, както и на свързаните с преходните състояния пролетен и есенен сезони. Атмосферната континентална циркулация усилва температурните разлики между лятото и зимата. 

В. Валежи
Валежите са типични за добре проявен континентален климат режим с летен /юнски/ максимум и зимен /февруарски/ минимум. Въпреки неголямата надморска височина, снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Появата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи. Това води до неравномерно развитие на снежната покривка и застрашава посевите от измръзване, както и нееднаквост в разпределението на почвената влага.
Районът се характеризира със сравнително ниско количество годишна сума на валежите както следва: Добрич- 518 мм, Крушари- 514 мм, Шабла- 480 мм, Калиакра- 411 мм, Балчик- 424 мм.

Г. Вятър
Един от най важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на “тихо” време и със скорост под 1 м/сек. Област Добрич се характеризира с много ниска повторяемост на тихо време и вятър под 1 м/сек, с минимални и максимални стойности през годината, както следва: 
за Добрич- 12,6% и 31,3%, за Шабла- 11,6% и 29,1%, за Калиакра- 4,6% и 13,5%, за Балчик- 12,7% и 26,65%. 
Широкият териториален обсег на източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад- определят режима на ветровете. Основният въздушен пренос е от северозапад с честота на проявление на северозападните ветрове- 18,7%. Втори по-значимост са северните ветрове- 18%. Най-слабо проявление имат ветровете с южна компонента- 8,1%. През зимният период средномесечните стойности на ветровете са със значително по-голяма скорост - 4,6 м/сек в сравнение с тези през лятото- 2,8 сек. Характерни са силните североизточни нахлувания поради влиянието на Черно море. Процентът на случаите с тихо време и вятър под 1 м/сек е около 21%.

Геоложка характеристика, инженергеоложки особености на област Добрич, полезни изкопаеми

По геоморфоложко райониране на страната област Добрич спада към областта на дунавската епиплатформена равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини. От гледище на количествената оценка на преобладаващите морфографски особености на релефа, районът спада към Равнинно-хълмистия тип релеф. Сегашната , доста силно разчленена от речни долини и дерета и на места от карст, повърхност на Дунавската хълмиста равнина , главно стари речни и карстови форми са покрити с льос. Зоната на Южнодобруджанското плато е образувана от сарматски варовици.
Карстът в района е типично равнинен. Развитието му се благоприятства от малкия наклон на податливите на окарстяване карбонатни скали и значителната им напуканост. В областта преобладава припокрития карст. По-слабо разпространен е голият карст, който в приморската част на Добруджа и по суходолията на Източна Добруджа образува голи карни полета, известни с местното наименование “кайряци”. Между повърхностните форми на добруджанския карстов район най-големи са воалираните от льос и льосовидни седименти карстови полета.
Льосът в района принадлежи към Долнодунавската льосова провинция. Средната ширина на льосовата покривка е около 25- 30 км. дебелината на льосовата покривка обикновено се променя от 5-6 до 40-60 м. Средната дебелина на льоса в добруджанското черноморско крайбрежие само в отделни случаи надвишава 10-15 м. В льосовата покривка на Добруджа се отделят три основни разновидности: льос, льосовидни образувания и льосовидни глини. Специфичните свойства на льоса обуславят проявата на суфозионни процеси и свързаните с тях просадъчни явления, които оказват отрицателно въздействие при строителството. 
Съществена страна в оценката на условията на релефа е геоложкият и геоморфоложки риск. Като рискови се приемат разрушителните процеси с внезапно действие или периодично активизиране. 
Денудационно-гравитационна / свлачищно-срутищна/ система. Един от най-големите проблеми на област Добрич е борбата със свлачищните процеси и укрепването на нарушените терени. Основната голяма група свлачища е привързана към Черноморския бряг и стръмните склонове на река Батова. 
Основната част от свлачищата в този район имат унаследен древен характер. Свличанията засягат преди всичко достигналите до състояние на временна консолидация стари свлачищни блокове. 

Кратки статистически данни за българското черноморско крайбрежие :
Общата дължина на българския черноморски бряг е 371 км.
Включва:
Инженергеоложка и геоморфоложка карта на област Добрич и Българския черноморски бряг /по Атлас на България-1973 г./

 Свлачища 
 Карстов район в комплекс от скални и полускални типове скали

 - Стари и млади клифове-    53% или 197 км.
 - Големи и малки плажни ивици  34% или 126 км.
 -Абразионни-свлачищни брегове  13% или 48 км.

   Крайбрежието се дели на три района:
- Бряг на Дунавската равнина /от Румъния до устието на Камчия/-131 км.
- Старопланински черноморски бряг-52 км.
- Преходна зона /Бургаска област/- 182 км. 

Плажове:
 На Добруджанското морско крайбрежие се падат 32,24% от дължината на всички плажове или 31,52% от тяхната площ.
Свлачища:
- В приморската част на Дунавската равнина- 85,60% от дължината на всички свлачища или 41 км.
- Старопланинската част- 7,20% или 3,5 км.
- Преходна зона / само свлачището в Сарафово / - 7,20% или 3,5 км.
Бреговата ивица на област Добрич е около 90 км. Видно от инженергеоложката карта над 40 км. от брега е от свлачищен тип. Това означава, че в област Добрич се намират минимум 20 км. от свлачищата в приморската част на Дунавската равнина или 42% от свлачищата по черноморското крайбрежие.
От горепосочените данни следва, че борбата със свлачищата като крайно негативен фактор за инфраструктурата и средата за живеене и отдих на жителите и гостите на областта, следва да бъде една от първостепенните задачи. Текущото състояние на временна консолидация на свлачищата е силно зависимо както от антропогенните, така и от геолого-географските фактори, които за областта не са от най- благоприятните. 
От ендогенните процеси сеизмичната опасност е от първостепенна важност за страната и областта. Съществен е фактът, че голяма част от Добричка област изцяло попада в пределите на Шабленската сеизмоопасна зона. Вероятността за възникване на разрушително земетресение е в диапазона 400-500 г. като от исторически сведения е известно за разрушаването на античния град Бизоне /край Каварна/ голяма част от нос Чиракман през І в. пр. н. е. От това земетресение се е образувала и вълна тип “цунами” в Черно море. 
Шабленският епицентър е от един енергиен клас с тези при Чирпан и Горна Оряховица и от местните огнища отстъпва само на Кресна. Област Добрич е разположена в район с висока степен на сеизмичност- до ІХ степен (по Медведев, Щпонхоер и Карник). Територията на Северна България е под влиянието на карпатските земетресе-ния. Огнището в планината Вранча е на дълбочина над 100 км. Резултат от въз-действието му на голямо разстояние е земетресението през 1977 г. (“Свищовско” земетресение).
От горепосочените геоложки условия следва естествено какви типове полезни изкопаеми биха могли да се очакват на територията на област Добрич. 
Полезните изкопаеми в областта не са многообразни. Най-ценни са нефтът и газът в района на Тюленово, откъдето се добиват от дълги години, но в ограничени количества. Газ се добива и от находище Зеленка край Каварна като градът частично е газифициран от този местен източник. 

На територията на областта се намират две сериозни находища: 
А/ Най-голямото в Европа манганово находище край с. Оброчище и с.Църква. Съдържанието на мангана в рудата е средно 28 % и е с дълбочина на рудничния пласт 290-420 м и средна мощност 10 м. То обхваща около 1 млрд. тона манган-силикокарбонат със съдържание на манган в границите 25-30%. До сега са били добивани само незначителни количества. Манганообогатителното предприятие е с капацитет от 8000 тона месечно за около 5000 тона концентрат със съдържание на манган от 34-36 %. Минно-геоложките условия не са от най-благоприятните- от рудника постоянно се изпомпва вода, като спирането може да доведе до наводняване на рудника.
Б/ Добруджанското въглищно находище обхваща територия до с. Македонка между гр. Балчик и Каварна в северна посока. Установени са пет въглищни пласта на дълбочина под 2000 м. Доказани са запаси от 1,2 - 2 милиарда тона от висококачествени залежи на черни въглища (калоричността им е 4,6 - 7 хиляди калории на килограм). Поради голямата дълбочина и сложните хидрогеоложки и миннотехнически условия не се предприемат експлоатационни работи.

Последните действия на правителството на Република България в сферата на проучването и добива на полезни изкопаеми благоприятстват в известна степен област Добрич- Министерският съвет откри процедура за предоставяне чрез конкурс на разрешение за търсене и проучване на газ-метан в добруджанското въглищно находище-вече е известна фирмата, спечелила конкурса за търсене. 
Газ-метанът се третира като подземно богатство “нефт и газ” /нетрадиционен източник на природен газ/ при евентуално даване на концесия на терена. Ресурсите от газ метан са около 7,5 млрд. куб.м. и това го прави атрактивно за проучване и евентуален добив. Газ-метанът е в междувъглищните пластове и представлява икономически интерес при ограничените местни запаси. За сведение годишното потребление на република България на природен газ е 3,5-4 млрд. куб.м., което означава че на територията на областта има запаси за двегодишно задоволяване на потребностите на цялата страна. При наличието на газопровод / в момента се извършва строителство на трета паралелна тръба/ в разумна близост до находището- на територията на област Добрич-, възможностите на областта рязко се увеличават. Също така е приета нова номенклатура/класификация на петролните продукти, която ни сближава с Европейския съюз и увеличава шансовете за привличане на потенциални инвеститори. Друга една възможност е откриването на нови нефтени находища в черноморския шелф. Министерският съвет прие решение за откриване на производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок “Калиакра 99”, където има индикации за неоткрит нефтогазоносен потенциал Общата площ на блока е 2601 кв.км. Следва да се отбележи , че добиването на полезните изкопаеми трябва става много внимателно- чрез технологии, опазващи другите стратегически ресурси на област Добрич - земеделските земи и зоните свързани с туризма.
На територията на областта работят две локални кариери за добив на варовик. Кариера Момчил - обрязан камък, чакъл и кариера Ляхово - взривена скална маса. 
В община Генерал Тошево има находище на бентонитови глини, което в момента не се експлоатира. От възобновяемите природни ресурси областта разполага с няколко минерални извори, за които ще се спомене в следващата глава.