Състоянието на околната среда по сектори:
 
 

Атмосферен въздух

Емисиите на вредни вещества във въздуха за последните няколко години са :

Намаление за 1998 г. спрямо 1995 г. в %  56 28 99 -700 13 24 45 -150 
България -1998 1250984 223652 559185 295876 678308 640027619 44710 233249 
Отношение област Добрич/ България -1998 в % 0,03 0,05 0,0004 0,002 0,00005 0,001 0,01 0,004 
За област Плевен -1998 1212 3360 16 381 328 605182 25 10 
Добрич/Плевен   0,33 0,03 0,12, 1,64 0,10 0,10 0,24 1,00 

От горепосочените данни може да се изведе изводът, че за област Добрич проблеми със състоянието на атмосферния въздух почти не съществуват. За една сравнително голяма териториална единица от България, каквато е област Добрич, делът, който й се пада от емисиите на вредни вещества в атмосферата е близък до 0%. 
Сравнявайки я с област Плевен- също разположена в Северна България, с умереноконтинентален климат, близка по площ, земеделски регион- се уверяваме, че вредните емисии като правило са с пъти по-ниски. От картата за емисии на серни оксиди през 1998 г. /справочник "Околна среда- 98" на Националния статистически институт/ се вижда, че повече от половината от територията на областта попада в зони с емисии на SOх - от 0 до 0,025 t/km2 , а другата в зони с концентрации 0,025 до 2,5 t/km2, което е още едно доказателство за чистотата на атмосферния въздух. Град Добрич не е включен в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка на областта. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой. Както бе споменато основни фактори за това са високата скорост на вятъра и орографските условия. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни източници и в ниска степен мангановата мина край с.Оброчище. Другите промишлени източници на замърсяване са незначителни.
За град Добрич ежегодно се извършват измервания на серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли и прах на общо 9 пункта. Измерванията са ежемесечни и на един пункт ежеседмично. За периода 1990-1994 г. са регистрирани наднормени концентрации на оловни аерозоли, превишаващи пределно-допустимите от 2 до 4 пъти. Средногодишната концентрация на прах за интервала 1990-1996 г. се е движела средно около 2 пъти над пределно-допустимата. За наблюдавания период 1990-1998 г. не са доказани концентрации над ПДК на серен диоксид и азотни оксиди. Наличието на акумулаторен завод АЗ "СТАРТ" на територията на гр. Добрич налага следенето на оловните аерозоли. Измерените концентрации на оловните аерозоли в междуцеховото пространство на завода са 1,16-1,29 пъти под ПДК за атмосферен въздух. Това се дължи на обезпрашителните и очистващи системи към общообменните вентилационни съоръжения. Горепосочените данни, сравнени с концентрациите на оловни аерозоли с други пунктове на града, където основен източник на замърсяване е автомобилния транспорт, налагат извода, че концентрациите в междуцеховото пространство на "СТАРТ" ООД и тези в града са съизмерими. 
Предприемат се мерки за намаляване на атмосферното замърсяване чрез газифициране на промишлеността, обществените сгради и жилищата на населението. Процесът на газификация е в своя начален стадий за гр. Добрич, гр. Генерал Тошево и гр. Каварна. Също така се разширява и тролейбусната мрежа на гр. Добрич с оглед намаляване на вредните емисии от вътрешноградския транспорт.
 
 

Води
Общо за страната повърхностните води са основен ресурс като осигуряват 76% от сумарното водовземане. Но територията на област Добрич не е богата на повърхностно течащи води. Това се дължи на порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, оскъдните валежи и слабия наклон на релефа. Нуждите на населението от водни ресурси биха могли да се задоволяват от подземните водоизточници, но процентът на загубите по водопреносната амортизирана мрежа са големи. Това налага понякога въвеждането на воден режим за водоползване на голяма част от населените места в областта. Средно за България делът на загубите по водопреносната мрежа е 62,9%, докато за област Добрич той е около 80% - един тревожен факт. Недостигът на питейна вода и налагането на периодичен режим налагат хиперхлориране на водата , за да се гарантират микробиологичните й показатели. По тази причина е възможно да се увеличи количеството на трехалометаните, които имат канцерогенно действие. В миналото пробите на подземните води показваха увеличение концентрацията на нитрати и нитрити вследствие на интензивното третиране с азотни торове на земеделските земи, но засега този процес е в застой поради икономическото състояние на земеделските стопански субекти.
По дял на населението, обслужвано от пречиствателни станции област Добрич попада в районирането 40-70%. 

Анализът на наличната информация показва, че към настоящия момент най-голям замърсител на повърхностните води се явява населението в областта. На територията на област Добрич пречиствателни станции има в гр. Добрич, гр. Генерал Тошево, КК "Албена". През тази година беше въведена в експлоатация ГПСОВ в гр.Каварна като има известни проблеми с функционирането й. В гр.Тервел все още ГПСОВ не функционира поради технически причини- нужно е да се завърши строежа на колектор с тласкател, а в гр. Балчик продължава строежа на новата ГПСОВ.
Пробите на водите на Черно море не показват рязко отклонение от изискванията на Българските стандарти. Трябва обаче да се отчита факта, че Черно море е затворено море и съществува едно значително трансгранично замърсяване от големите европейски реки /респективно държави/, които се вливат в него.
 
 

Земи, почви и земни недра
В общото състоянието на тези компоненти се наблюдава една тенденция на подобрение. Земеделските икономически субекти поради липса на финансови средства не влагат в производството необходимите количества препарати и торове за постигане на високи добиви, което от своя страна рефлектира в по-доброто състояние на почвите в района. 
Констатирано е наличието на сериозни рискове за замърсяване, свързано с наличието на полуразрушени и занемарени складове за растителна защита, в които се съхраняват на практика опасни отпадъци. За тяхното обезвреждане се започна предприемането на спешни мерки като се приложи подхода на съхранение на тези препарати в циментови блокове. Първите такива складове са налице на територията на областта, но този процес трябва да продължи, тъй като оставащите необезвредени количества са значителни.
 
 

Отпадъци
Това е най-критичният сектор за областта. Почти във всички общини съществуващите площадки за депониране и съхранение на твърдите битови отпадъци са с изчерпан капацитет или пред изчерпване. Тежкото финансово състояние на общините рефлектира изключително силно върху тази основна тяхна отговорност. Последното се отразява както върху почистването и външния вид на населените места, така и върху проблемите свързани с депонирането на отпадъците. Областта е на едно от последните места по депонирани скални и земни маси от рудници и с ниско за страната ниво на депонирани органични неопасни производствени отпадъци. Депонираните неопасни производствени отпадъци на кв. км. през 1998 г. са в границите 3-10 т/кв.км, което е една средна стойност за страната. При общо за страната 218437 хил.т. образувани производствени отпадъци, несъдържащи вредни замърсители, то за област Добрич числото е 23 хил. т. или 0,01% от общото количество.

Тези благоприятни данни обаче не могат да се отнесат и за битовите отпадъци. В областта има 8 депа при общо за страната 622- т.е. 1,3% от общия брой. Количествата битови отпадъци са 82 404 тона за област Добрич при общо за България 3 196 836 тона - или 2,5% от общото количество. Само делът на гр. Добрич е 143 142 куб.м./год./ или около 383 кг./год./ж. - около 42 130 тона. Събраните битови отпадъци на човек от населението през 1998 г. са средно 558 кг./жител за областта като се нареждаме на 12 място за страната. Решаването на този проблем се възпрепятства от специфичните особености на областта:
а) от административен характер - община гр Добрич не притежава голяма територия и нейното депо е в община Добричка;
б) от икономогеографските фактори- територията на областта е заета предимно от плодородни земеделски земи;
в) инженергеоложки фактори- порьозна среда или свлачищно сеизмонеустойчиви терени.

Зелени площи
Анализът на зелената система показва, че селищните и крайселищни зелени площи имат условия за развитие на ежедневния и периодичен отдих за обитателите на областта. От друга страна средствата за поддържане на зелената система са крайно недостатъчни и въпреки усилията на общинските власти текущото състояние на парковете не е на нужното ниво.
 

Шум
Акустичната обстановка е неравномерно натоварена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа и под влияние на военните летища в гр.Добрич /само на 1500 м. от жилищната зона/ и гр. Балчик / вече закрито, но маршрутите на военните самолети все още минават и край крайморската рекреационна зона/.
Всяка година в гр.Добрич се извършват измервания на нивото на уличния шум, който представлява хиперинтензивен фактор. В града има 24 пункта като 12 от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони , в близост до локални източници на шум /автогари, ж.п. гари/ и 9 - в жилищни райони. От 1990 г. има увеличаване на шумовите нива като за 1997-98 г. тенденцията е за стабилизиране на нива около 64 дВ. Все пак за 12 пункта нивото е над 68 дВ, което се явява един неблагоприятен фактор за средата за обитаване. Шум от промишлени източници не е регистриран, поради локалното им значение и отнасянето към производствените зони.

Радиационна обстановка
След аварията в АЕЦ "Чернобил" естественият фон бележи увеличение, но е в допустимите граници като територията на област Добрич не беше една от най-тежко засегнатите за страната. Регистрираният - фон е около 0,06-0,10 Sv/h за черноморското крайбрежие на КК"Албена" до 0,14-0,16 Sv/h за гр.Добрич като този радиационен фон не се отличава от естествения.
Въпреки тези показатели, факторите обуславящи радиационната обстановка за област Добрич се различават от средните за Република България. Приоритетен фактор не е АЕЦ "Козлодуй", а АЕЦ "Черна вода" на територията на Република Румъния- т.е. обект извън юрисдикцията на българските власти. АЕЦ "Черна вода" се намира само на 90 км. по въздушна линия от гр.Добрич и всичките досега изложени природогеографски фактори биха се отразили неблагоприятно при хипотетична ядрена авария- наличие на постоянни северни ветрове, нестабилна сеизмична зона, липса на ограничаваща планинска верига. Реакторите на АЕЦ "Черна вода" са от типа CANDU, а и по-данни на МАГАТЕ, веднъж персоналът е стачкувал ефективно, което е недопустимо по международните норми за такъв тип съоръжения.

Защитени природни обекти и биологично богатство
Въпреки интензивното развитие на селското стопанство, на територията на област Добрич съществуват и недокоснати от антропогенната дейност места. Районът представлява една изключителна мозайка от природни и археологически обекти и над него преминава единият от двата основни миграционни пътя на птиците- Via Pontica. Тук са разположени крайбрежните влажни зони с международно значение- превърнали се в най-важните зимовища в Европа на редица видове водоплаващи птици / повече от 350 000 са зимували през 1997 г. на езерата в Шабла и Дуранкулак/, реликтни степни пространства с изключително богата растителност - почти 400 вида, от които 40 редки, застрашени от изчезване и ендемични / срещащи се само тук/. 
На територията на областта се намират резерватите "Калиакра"- 687,5 ха като това е единствения в България резерват, който включва и морска територия, резерват "Балтата"- 197,7 ха - най-северно разположената в българското черноморско крайбрежие лонгозна гора. Други природни забележителности са местностите "Болата" и "Яйлата" отново разположени на черноморския бряг. Защитената местност "Шабленско езеро" обединява две крайбрежни езера / в Езерец и в Шабла/ , отделени от морето с широка пясъчна ивица. Те са свързани помежду си с изкуствен канал и влизат в границите на защитената територия от 5100 дка, която представлява полоса около оградата на правителствената резиденция. Двете влажни зони представляват един уникален комплекс като Шабленското езеро е едно от най-големите находища на водна лилия и жълта водна роза в България.
Република България е подписала Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони през 1975 г. и участвува с 4 влажни зони- Сребърна, Атанасовското езеро, Аркутино и Дуранкулашкото езеро /площ 3500 дка/ , като последното е на територията на област Добрич. 
Във вътрешността на Добруджа съществуват отделни участъци със запазени гори като запасите от едър дивеч установен през пролетната таксация за 1999 г. за областта и за България са представени в таблицата: